ИЗКОПА̀ВАМ, -аш, несв.; изкопàя, -àеш, мин. св. изкопàх, св., прех. 1. Направям дупка, яма, изкоп в земята с лопата, мотика, кирка, машина. – Варивата и сухара крийте из хралупите, а брашното – в трапове. Ние правихме така: на някой склон изкопаваме трап и на дъното нареждаме скара. X. Русев, ПС, 134. И Дафин като Костадина ходеше на кирия, но той беше як и когато не намереше кирия, залавяше се за всякаква работа: вадеше камъни, пазареше се да изкопае някой ров или да свърши друга такава тежка работа. Й. Йовков, ЖС, 39. Ала бай Никола беше по-друг човек. Колко го бяха мъчили през септемврийското въстание... Ребрата му бяха чупили – сам гроба си бе изкопал хее, горе край Варадиновата круша, но удържа. Кр. Григоров, Н, 137. – Тука ще изкопаем два реда окопи и топовете ще сложим, та ще да бием чак до Бегово и Раздел. Д. Талев, И, 488. Мильо сам изкопа тази избичка. И когато я свърши, като че не изба, като че цял палат съгради. Г. Караславов, Тат., 197. Изкопавам землянка. // За животно – направям дупка, проход и под. в земята чрез ровене; изравям. Когато сам [таралежът] си изкопава жилище, то е на около 20 см в земята и често има два изхода. П. Петков, СП, 7. Изкопа Лиса дупка, доведе лисичетата си и се разположиха безгрижно. СбХ, 37.
2. Изваждам пръст или нещо друго от земята чрез копаене; изравям. – Ами... къде ще го... заровим? – погледна го забъркан Юрталана. – Знаеш ли къде? В корията, дето беше големият дъб. Миналата седмица го изкопаха и го дигнаха. Г. Караславов, С, 55. Той попитал една бабичка: дека има дете от три години умряло? Бабичката му казала дека има и той му изкопал кокалите и ги наредил, полял го с живата вода и детето оживяло. Христом. ВВ I, 32–33. Всеки от бригадирите изкопава средно по два кубически метра пръст дневно. // Откривам, изнамирам нещо чрез копаене на земята. Някои изкопали имане, намерили злато. Ив. Вазов, Съч. XVII, 22. – Нощес ще идем да търсим имането на Беглишкия харман – продължи да ме заглавиква тя [баба]. – Тази пролет взе много да играе, страх ме е да не го изкопаят. К. Калчев, ПИЖ, 41. – Щом се заловиш на работа и ще потънеш в нея, та и на ум няма да ти дойде за имане. Йорги цъкна. – Няма да патаксам, дорде не изкопая пари. Д. Немиров, Б, 126. // Добивам, произвеждам (въглища и др. полезни изкопаеми) чрез копаене в земните недра. През вчерашния ден за една смяна бригадата изкопала 500 тона въглища.
3. Прен. Разг. Обикн. във въпрос. Намирам, откривам някого или нещо. – А бе, как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ал. Константинов, БГ, 105. – Ба! Аз съм си хубавичка... Не мязам на твоята [любима] – где я изкопа? Г. Стаматов, Разк. II, 48.
4. Рядко. Чрез копаене в скала, камък и под. издялвам, издълбавам. – Изкопали в канарата петстотин стълби до вратата на пещерата. Елин Пелин, Съч. II, 80.
5. Диал. Окопавам, прекопавам. – Какво се е случило, како? – попита Дочка. – Нищо, Дочке, дойдох да те видя и да те поканя за утре. Ще дойдеш ли да ми помогнеш да изкопаем царевицата? К. Петканов, МЗК, 58. Цял ден се провира [дядо Тасе] из гъстака и където види дивячка – било киселица, дива круша или череша, той отсича храстите наоколо, окастря дръвчето и го изкопава. Кр. Григоров, Н, 210. изкопавам се, изкопая се страд. След двегодишно пребиваване в разсадника дръвчетата се изкопават и се пресаждат в градината. Бтн V и VI кл (превод), 112.
◊ Изкопавам / изкопая гроб<а> някому. Разг. Подготвил съм, замислил съм нещо много лошо за някого, гибелта на някого. – Изменникът бил тук, топлил съм го в пазвата си, копаел ми тайно гроба – и го изкопа. Ив. Вазов, Съч. XX, 89. Изкопавам / изкопая си гроба. Разг. Сам ставам причина за гибелта си. Неверието на Колачев го разяде и омаломощи. Поражение на революцията, унищожение на кадрите... Хм... С една дума, да въстанат, та сами да си изкопаят гроба. Г. Караславов, ОХ IV, 479. – Тъй този, който в свойта ненаситност / ламтеше да заграби всичко чуждо, / без време гроба сам си изкопа. Д. Стоевски, ВТ (превод), 170.