ИЗКОПЍРВАМ, -аш, несв., прех. Простонар. Изкопирам. изкопирвам се страд. Изкопирват се от чертежа всички ребра. Получените очертания се нанасят върху шперплат. МК, 1982, кн. 8 [еа]. изкопирвам си възвр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)