ИЗКОРЕНЯ̀ВАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Изкореняване. Намери се за най-радикално средство изкореняванието на болните лозя и заменяванието им с американски. Хр. Даалиев, ТИА, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)