ИЗКОРЍСТВАМ, -аш, несв.; изкорѝстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Използвам някакво обстоятелство, нещо или някого с користна цел за извличане на лична облага; изкористявам, изкористям. Там [в статията] се изреждаха познати на обществото афери, нечисти сделки, вулгарни кражби, разобличаваха се деянията на министри, които изкористват властта за лични облаги. СбАСЕП, 67. Той [Бенковски] имаше предубеждение към чужденците, които таксуваше като врагове, способни да изкористят българската свобода за свои егоистични цели. Л. Стоянов, Б, 119. Бях виждал лятос Мусо в Ракитово. Оплакваше се и тогава, че пак останал без работа заради глухотата си. А пък когато му давали да изкара някой лев, все някой хитрец се намирал да го изкористи. Ст. Станчев, НР, 105. изкориствам се, изкористя се страд. Всичко, което върши, върши го в името на Македония. В това отношение не може да му се отрече, че има известни убеждения. Но тук има нещо трагично, защото и жертвите му, и убежденията му се изкористват от други. ЛФ, 1958, бр. 49, 2.