ИЗКОРЍСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изкориствам и от изкориствам се; изкористяване, изкористяне. – Държава значи съединение на нравствени личности за общи цели, а у нас това съединение е съединение за грабеж, за изкористване на законите. Ем. Станев, ИК I и II, 269.


Източник: Речник на българския език (онлайн)