ИЗКÒРМВАМ, -аш, несв.; изкòрмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изваждам вътрешностите на умъртвено животно, птица; изкормям, изтърбушвам. Костадин и Янаки изкормиха сърната. Ем. Станев, ИК I и II, 466. Изналовиха други зад къщата / цял облак пилета и в задний двор / те скубят ги и ги изкормват. К. Христов, ЧБ, 86.
2. За животно – разкъсвам жертвата обикн. в коремната ѝ област; изкормям. Вълчицата изхвръкна от своето място като пружина и с няколко скока стигна до стадото. Гледаше точно в овцата, която предварително си избра, но в самата последна секунда друга овца се препречи и тя с мигновено движение я изкорми. Д. Цончев, ОТ, ІІІ. – Пазете се от рогата му, може да изкорми някого! – предупреждаваше един, застанал от задната страна на козела. Й. Радичков, СР, 48. – Виж – замисли се Нено и присви едното си око. – кравата на чичовите не можа да свикне. Боде другите, щеше да изкорми биволицата на Шопските. Ил. Волен, МДС, 158. // Разш. Разг. Намушквам някого с нож, острие в коремната област; изкормям. Пенко се досети, че в джоба му има ножче. Извади го бързо, разтвори го, стисна застрашително челюсти. Нападателите започнаха да отстъпват, но все още му преграждаха пътя. – Да не смее никой да ме пипне, че ще ви изкормя! П. Здравков, НД, 67–68. Само веднъж ми рече: „Сине, що ме изкорми?“ – пък аз рекох тогава: „Мале, ядосан бех, пуста ръка посегна!“. Колко му требе на човека, ръгнеш го и вече не става човек от него! Й. Радичков, СР, 26–27. Той едва не се поддаде на хората, които се спускаха да ги [арестуваните] разкъсат, докато ги водеха към участъка. Пройчето налита да ги изкорми. В. Андреев, ПР, 188. изкормвам се, изкормя се страд.