ИЗКÒРМЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изкормя като прил. Който е с извадени вътрешности; изтърбушен. Откъм слънчевата страна на колибата, почти под покрива, висят няколко връзки изкормена риба. Л. Мелнишки, ПП, 88. Изкормената птица се измива обилно със студена вода. При измиването се премахват случайно останали пера, косми и др. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 92.