ИЗКÒРМЯМ, -яш, несв.; изкòрмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изкормвам. Дядо Милен изкормяше по-едрите [риби] и ги подхвърляше на другите да ги излуспят. Ст. Чилингиров, РК, 162. изкормям се, изкормя се страд.
