ИЗКОСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкося̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Кося изцяло, докрай определена площ, определено количество или всички площи, всичко; окосявам. Бригада от косачи трябвало да изкоси две ливади. НТМ, 1963, кн. 6 [еа]. За два дена изкосиха голямата ливада. Δ Колко декара са изкосили днес?
2. Прен. Разг. Избивам, изтребвам, унищожавам, покосявам напълно всички. В средата се вижда мраморен висок паметник, издигнат за спомен на холерата, която на своето време е изкосила толкова свет. ИС, 1909, кн. 5 [еа]. Меня са люто разсорди, / .. / Измокнах сабля йогляна, / изкосих триста сватовя, / сас девят золви лефтяри, / сас дванадястя девяря. Нар. пес., СбАИ, 114.
3. Диал. С косене спечелвам, изработвам, изкарвам. Изкосява по пет гроша на ден. Н. Геров, РБЯ ІІ, 222. изкосявам се, изкося се страд.
ИЗКОСЯ̀ВАМ СЕ несв.; изкося̀ се св., непрех. Разг. Съсипвам се, измъчвам се до краен предел, стопявам се (от някаква тревога, грижа, притеснение и под.); скосявам се. Майката се изкоси в тези два дни на очакване. r Младежът се изкоси, че не ще успее да тръгне с другарите си.
◊ Изкосявам / изкося нервите някому. Разг. До краен предел ядосвам, притеснявам с неприятности някого. Чакаше като че вратата да се отвори, да дойде някой, за да сподели с него грижите си. – Ще ми изкоси нервите тая жена. ВН, 1960, бр. 2664, 4. Изкоси ми нервите с тези твои щури приумици.