ИЗКРИВЀНО нареч. Разг. Неправилно, неточно, невярно. И бай Ганьо с една смес от немски, български и изкривено български даде на стопанката да разумее, че той не би се отказал да опита вкуса на тяхната кухня. Ал. Константинов, БГ, 56. Изкривено представя нещата, не вярвай на приказките му.


Източник: Речник на българския език (онлайн)