ИЗКРИВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкривя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да промени правата или нормалната си форма и да стане криво; извивам. Трябваше да се чудят само отгде той беше намерил тая сила да изкриви железата и как беше могъл да се препъхне през една такава малка дупка. Й. Йовков, Ж 1945, 244. Нарочно изкривявал капията на ножа си, така щото, както вървял или стоял, ножът му излязвал навън от само себе си. З. Стоянов, ЗБВ II, 39. Той започна да дърпа поред железните пръчки. Да може да изкриви малко и горната пръчка, ще се промуши и ще избяга. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 332.
2. Правя нещо да промени естественото си или нормално положение, като го накланям, извъртам встрани; извивам, обръщам. Веднага след туй позакриваше устата си с ръка, изкривяваше шията си и започваше да вие също като вълк. Й. Йовков, Ж 1945, 9. Кондо спира благодарствен поглед върху Акифа и изкривява глава. Д. Немиров, Б, 151. Човекът с калъчката си изкриви врата, обърна се назад и дълго гледа след автомобила, но не можа да разбере какви са тия гости, които отиват във Вършец. А. Каралийчев, НЗ, 83–84. И той разлисти някакви книжа. – Казано е – продължи юзбашията и изкриви глава, да го вижда по-добре: – На това и това число ти си взел коня на архимандрита хаджи Василия от карловския метох. Ст. Дичев, ЗС I, 317. // В съчет. с лице, устни и под. Променям естественото си спокойно изражение несъзнателно, инстинктивно, под влиянието на някакво усещане, чувство, или съзнателно, за да изразя някакво чувство. Няколко пъти той [славянинът] сви вежди и потърка чело, като че ли искаше да си спомни нещо смътно, затрупано дълбоко в душата му, но в същия миг изкриви лицето си от болка. Ст. Загорчинов, ЛСС, 92. – Ηе се карайте, а за ръце се дръжте. На такова положение сме, че ако не си помогнете сами, никой няма да ви помогне. Тя изкриви уста и заплака. И. Петров, МВ, 140–141. Лоша усмивка изкриви устата на бега. Д. Спространов, ОП, 167. Той изкриви устни в презрителна гримаса и отпусна безпомощно ръце. – Просто – той натърти на тази дума, – отначало докрай лъжа. М. Грубешлиева, ПИУ, 148. Целта му е да извърши снимането преди още да се е сетило детето да плаче, ала не успява. То изкривява физиономия и се развиква с всички сили. Д. Немиров, БЛ, 13.
3. Изменям посоката, направлението на нещо; отклонявам. – И след гуляя му [на инженера] бутнат по някоя стотарка и той изкриви улицата и отреже къщата на някой сиромах. Ст. Даскалов, ЕС, 353. Тя смръщи вежди и посочи с очи Цеков, но Матейчо се изплези към гърба му, с което искаше да каже, че той не ги забелязва. Но Цеков ги видя в огледалото и ръката му се разтрепера, изкриви бръснача, който клъцна кожата на брадата му. В. Нешков, Н, 301. Перфораторът лудо трещеше в ръцете му, щипливият руден прах го задушаваше, а трябваше и да внимава, за да не изкриви направлението на бургията. X. Русев, ПЗ, 75. // Разг. В съчет. с поглед, очи – отправям, насочвам встрани или в друга посока; обръщам, извивам. Тъмничарят зърна едрата бяла меджидия в ръката на Лазара, после изкриви поглед към Вардарски, но ловко прибра меджидията. Д. Талев, ПК, 709.
4. Непрех. Разг. Изменям посоката на движението си, като завивам встрани. Стиснала пакетчето под кожуха, тя [Илка] ситнеше бързо към къщи. И тя изкриви по друга улица, като ускори крачките си. К. Калчев, ЖП, 79. – Мене с вързани очи да ме пуснат на кормилото, нема да изкривя насам-натам. Ст. Даскалов, ВС, 8. Бавен / подзела ход далеч, дружина шумна сви / в дола и друга ей отсреща изкриви / зад хълма. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 226. // За път, река и под. – изменям посоката си встрани, отклонявам се встрани; завивам, извивам. Скоро пътеката изкриви надясно и отпред се откри широка поляна, където димяха много огньове, около които се редяха островърхи сини шатри. Ст. Загорчинов, ДП, 306.
5. Прен. Изопачавам, преиначавам; изменям, променям. Симпатията, която въодушевява автора, бди над работата, и без да изкривява истината, без да я скрива, отстранява от картината всичко, което би я направило отвратителна и нехудожествена. К. Величков, ПССъч. VIII, 191. Оттогава планинското бърдо се нарекло „Хархария“, което после турците го изкривили на „Каркария“. Ив. Вазов, Съч. XVI, 39. Всички се обърнаха в момента, когато бай Ганьо спря един келнер и като се стараеше колкото е възможно повече да изкриви българските думи, за да ги направи понятни за чужденеца, попита с висок глас. Ал. Константинов, БГ, 48. А най-хубавото на тойзи „Сборник“ ще бъде, че г-н В. Чолаков го е наредил според както е слушал да са приказва някоя приказка или са пяла песента, без да изкриви думата. У, 1871, бр. 20, 315. l Обр. Фанариотите ни учат по своему, те изкривяват, осакатяват и ума, и езика ни. Д. Талев, ЖС, 230. изкривявам се, изкривя се страд. от изкривявам в 1, 2, 3 и 5 знач.
ИЗКРИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; изкривя̀ се св., непрех. 1. Променям правата или нормалната си форма и ставам крив; извивам се. На другата сутрин той не ме погледна, не свиреше и псуваше пироните, когато се изкривяваха. Л. Михайлова, Ж, 163. Децата се пръснаха във верига, а след тях кокошките закълваха усърдно разпилените зърна. Скоро гушите им се напълниха с жито, подуха се, та чак се изкривиха. П. Бобеков, ГЕ, 23. Рахитизмът е болест докрай другояче от скрофулите; тя ся разпознава по това, че костите на краката и на ръцете или на гръбнака ся размякват и изкривяват. Лет., 1871, 122.
2. Променям естественото си положение, като се наклонявам, извивам в някаква посока. Тя [Нона] имаше един особен, свойствен на нея вървеж: само долу краката ѝ се движеха бързо-бързо, с малки крачки, но по-нагоре цялата ѝ снага оставаше права и стройна, без да се изкриви. Й. Йовков, ЧКГ, 11–12. Архимандритът се опита да стане, но едрото му тяло само се изкриви и той се подпря с ръка на пармаклъка. Ст. Дичев, ЗС I, 267. // За лице, устни и под. – променям естественото си спокойно изражение под влияние на някакво усещане, чувство или за да изразя някакво чувство. От напрежение лицето на Меркулов се изкриви в болезнена гримаса. М. Марчевски, П, 252. Ивайло погледна този, който се обади, и устните му се изкривиха насмешливо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 52. Видях как пребледня лицето му, напуканите устни се изкривиха в някаква усмивка, страхотна, дива, и между зъбите се оказа пяна. Вл. Мусаков, СбЗР, 441. От прекален възторг може би веждите на Гаврилова се изкривяваха някак тъй, като че още малко и ще заплаче. Д. Немиров, Д № 9, 24.
3. Прен. Ставам друг; променям се, изменям се, преиначавам се. Зная, че по този начин ще пропусна несправедливо много светли мигове и още повече достойни дела. Какво пък от това, истината няма да се изкриви, нито петна ще я покрият. Н. Никифоров, ПВ, 122.
◊ Изкривявам / изкривя врат. Разг. Не се подчинявам, не се съгласявам с нещо, упорствам за нещо. – Да ви тегли греха, който ви е оставил да изкривите врат, насреща ви да се не стои. П. Тодоров, Събр. пр II, 22. Изкривявам си / изкривя си врата. Разг. Гледам продължително, с любопитство някого или нещо, следя с поглед някого, нещо. При това се обличаше така, че всичко живо по улиците си изкривяваше врата да зяпа подир нея. Г. Марков, ПМД [еа]. Секи си изкривяваше врата към немската скеля да наднича няма ли да се подадат виновниците на тържеството. З. Стоянов, П [еа]. Изкривявам си / изкривя си душата (езика, устата). Разг. Казвам нещо невярно, умишлено излъгвам, проявявам неискреност. Само в един пункт авторът на дописката си е изкривил душата: в това, че трудовият героизъм бил уж обхванал абсолютно всички членове на екипажа. Това не е съвсем вярно. П. Незнакомов, СП, 140. Вярно е това, че турците никак не ласкаят. Тие са жестоки, свирепи, кръвопийци, но никой няма си изкриви устата да ги нарича подли. З. Стоянов, ЗБВ III, 5.