ИЗКРИВЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от изкривявам и от изкривявам се. Не считам за смях онова плачевно изкривяване на лицето, болезнено обтягане зиналите уста. Ив. Вазов, Съч. IX, 166.
2. Мед. Отклонение от нормалната форма при кост на крайник или при гръбначния стълб (поради засилване на физиологичните му кривини или поради появата на нови кривини). При диагнозата на предно-задните изкривявания оглед се прави освен отзад още и отстрани, при което положение изкривяването се очертава най-добре. Н. Манчева, ДФ, 341. Покрай обикновените неразположения Мина страда и от един наглед невинен, но според лекарите сериозен недостатък: имала някакво изкривяване, от което можела един ден да окуцее. М. Кремен, РЯ, 107. Изкривяванията се развиват при неподвижен живот, заболявания (особено рахит), обща слабост и др.
3. Техн. Изменение на даден сигнал при неговото превръщане и пренасяне. Нелинейни изкривявания. Те показват до каква степен полученото от високоговорителя звуково колебание съответствува на електрическото колебание от усилвателя. Т. Кръстев и др., СТ, 267. Вследствие на нееднаквото усилване на равни напрежения с различни честоти се получават честотни изкривявания.