ИЗКРИТИКУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Разг. Подлагам на цялостна критика някого или нещо; разкритикувам. Никога не пропускала случай да изкритикува съвременниците си. изкритикувам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)