ИЗКРОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкроя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Разг. 1. Кроя, скроявам много на брой или всичко. До обяд изкроява полите, а след обяд изработва още половин норма.
2. Скроявам, разкроявам. След като изкроите веревно полата, от останалия плат изкройте яката изцяло.● Обр. Някои от тия фамилии бяха успели да си изкроят полунезависими княжества, както във Видин Шишмановците и на юг от Стара планина Елтимир. Ив. Вазов, Съч. XIV, 15. изкроявам се, изкроя се страд.