ИЗКРЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; изкръ̀нкам, -аш, св., прех. Разг. Получавам, придобивам нещо, сдобивам се с нещо чрез много молби и настоявания, с голяма настойчивост; измолвам, изпросвам. Отиваше в София на една конференция на театралните директори и си бе дал клетва да се не връща, докато не изкрънка още малко субсидия за своя театър. Ем. Манов, ДСР, 346. – Че това е Милаимов! Всеки ден поне два пъти ще дойде при нас, за да изкрънка от нашите мъже цигара! – извика потресена нашата Цветинцова. Тарас, СГ, 95. От разказите ѝ излизаше, че тази нощ тя е сънувала всеки един от съкварталците поотделно, и то с такова тълкуване, че винаги изкрънкваше я чашка ракия, я курабийка. В. Цонев, ЕВ, 47. изкрънквам се, изкрънкам се страд.