ИЗКРЪ̀СТВАМ, -аш, несв.; изкръ̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. 1. Кръщавам мнозина или всички.
2. Давам някому прозвище, прякор; кръщавам. Бързака му изкръстиха служителите в селкоопа, понеже е предостатъчно бавен както в мисленето, така и във вървежа си. Г. Краев, Ч, 88. – Бай Иване, кой ти изкръсти такова страшно име [Боримечката]? Ив. Вазов, Съч. XXII, 205. изкръствам се, изкръстя се страд.