ИЗКРЪ̀ШКВАМ, -аш, несв.; изкръ̀шкам, -аш, св., непрех. Разг. Успявам да избягам, да се освободя от задължения, работа и под.; изклинчвам. – Инат добиче, ей! – Ще му се да нарува нощем! Ама аз съм дежурен тая нощ, Брезко, от мене само не ще изкръшкаш! Ст. Даскалов, СЛ, 491. Никола Колачев можеше да запали хората и да ги поведе в бой, но можеше и да се уплаши, да ги остави насред пътя и да изкръшка. Г. Караславов, ОХ IV, 147.