ИЗКРЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; изкря̀скам, -аш, св. 1. Непрех. За птица – изведнъж издавам крясък; изкрещявам. Обажда се и нощна птица, изкряска в тишината, па млъкне. Ив. Вазов, Съч. XV, 72. Гарван изкряска, излетя в кръг над главата на Ванко и се скри в сливата в двора на общината. М. Грубешлиева, ПИУ, 241.
2. Непрех. Изведнъж надавам остър, пронизителен вик, крясък, обикновено при внезапно силно усещане или чувство; изкрещявам. На вратата на горния кат се показа висока жена в нощни дрехи и изкряска уплашено. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 159. Той искаше да изругае, да изкряска, да завие от болка и срам, но гърлото му засъхна. X. Русев, ПЗ, 17. Но още не беше стигнал до предния храст и видя между крайните клонки на гората жандармерийска шапка. Янко се хвърли по очи. Не успя да изкряска и да даде сигнал. Ем. Коралов, ДП, 138.
3. Прех. Изговарям думи, фрази с висок и рязък, креслив глас поради раздразнение и яд или за да обърна внимание, да бъда чут; изкрещявам. – За сестрата на този комунист ли се ожени бе, синко? – задъхана, изкряска тя. Д. Кисьов, Щ, 395–396. Той се вторачи строго и изкряска по-силно, отколкото беше необходимо: – И ти ли си тука бе, магаре? Г. Караславов, Избр. съч. I, 194. – Лъжеш, приятелю, старото живее! – Погребах го! – почти изкряска Спасов. М. Марчевски, П, 159. Роднините на Стояна заудряха с пестници, когото свареха. Един удар закачи рамото на Мирча. Той извади нож и изкряска: – Стойте назад, че ей сега до един ще ви изколя! К. Петканов, СВ, 75. Виктор отрича показанията и председателят разгневен изкрясква: – Вие сте неблагоразумен! П. Илиев, ЛВ, 110. „Грабвайте телата!“ – някой си изкряска, / и трупове мъртви фръкнаха завчаска. Ив. Вазов, Съч. I, 204. изкрясквам се, изкряскам се страд. от изкрясквам (в 3 знач.).