ИЗКУДКУДЯ̀КВАМ, -аш, несв.; изкудкудя̀кам, -аш, св. 1. Непрех. За кокошка – изведнъж кудкудякам веднъж или няколко пъти. А победителят важно, наперено застана пред кокошия свят. Кокошките радостно изкудкудякаха. Ст. Даскалов, ЕС, 218. Някое време и двамата мълчаха. Една кокошка изкудкудяка пред тях и като че ги стресна. Б. Несторов, СР, 36.
2. Прен. Непрех. Пренебр. Издавам изведнъж звукове, наподобяващи кудкудякане. След това улови изрусената ѝ коса и в ръцете ѝ останаха кичур мръсни, оксиженирани вълма. Виктория изкудкудяка като квачка, нападната от усорлица. К. Калчев, СТ, 241.
3. Прен. Прех. Пренебр. Изричам, изговарям (думи, фрази) с глас, наподобяващ кудкудякане. – Ама и ти кусна от медеца му и от парите. Да не беше Цеко, с въшки кръчма не се отваря, ки-ки-и! – изкудкудяка някак си смешно Мухата, от което кръчмарката се обиди. П. Михайлов, ПЗ, 140. – Как? Как? – изкудкудяка Беслеменов и устната му увисна. – Ти си сгодена? Д. Кисьов, Щ, 185. Нина: – Мери тук?... Нима не ви стига работното време в министерството? Борис: – Да, не стига!... Нашата работа не е като вашата – да изкудкудякаме няколко чужди мисли на сцената. Д. Димов, ЖСМ, 60–61. изкудкудяквам се, изкудкудякам се страд. от изкудкудякам (в 3 знач.).