ИЗКУ̀КВАМ, -аш, несв.; изку̀кам, -аш, св., непрех. 1. За кукувица – изведнъж куквам1, кукам веднъж или няколко пъти. До крайност [кукувичето] ще използува глупостта на синегушките. А те ще хранят великанското си чедо, докато един ден то изкука и се изгуби из гората. Ем. Станев, ЯГ, 91. – Да, не е хубаво това – отговори старецът, вслушай в гласа на кукувицата, като броеше с пръстите си колко пъти досега е изкукала. К. Калчев, ЖП, 447. От малкото прозорче на старинния часовник се показа една кукувица – тя изкука десет пъти и пак се скри в малката горска къщичка. Д. Спространов, С, 319.
2. Прен. Разг. Преставам да мисля, да разсъждавам разумно; откачам. И аз тутакси се обадих: „Да, ама от много четене може и да изкука!“. Св. Жеков, КК, 34. Още не беше изкукала дотолкова, че да му вярва на всички измислици.