ИЗКУПУ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изкупувам1 и от изкупувам се; изкупване1. – Бием телеграми до РКС: спирайте изкупуването, ей! Въздържайте се, че стоката гние по складовете. А. Гуляшки, ЗР, 260. Собственици на големи стада и много тепавици, посредници по изкупуването на занаятчийските произведения, много от котленските чорбаджии започнали да се гърчеят. Й. Радичков и др., ГСП, 147. Правителството прие план за ежегодно изкупуване на около един милион декара земя, влизаща в обсега на т. н. официална колонизация. Г. Готев, ПШ, 172.
ИЗКУПУ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изкупувам2 и от изкупувам се; изкупване2.