ЍЗКУС м. Остар. и диал. 1. Изпитание. „И превратна участ спря криле над българи: през изкус и съсипни ще мине България, ала ще изтрае.“ Н. Райнов, КЦ, 127.

2. Изкушение, съблазън (Н. Геров, РБЯ).

3. Опит (Н. Геров, РБЯ).


Източник: Речник на българския език (онлайн)