ИЗКУ̀СВАМ, -аш, несв.; изку̀сам, -аш, св., прех. Диал. 1. Отхапвам, отпивам от нещо, за да установя вкусовите му качества, опитвам на вкус; кусвам, вкусвам. Било гозбица, било чорбица, тютюнец и пр. се хапваше. А кой изкусваше най-напред тия артикули? Разбира се, чауш ага. Ето где беше разковничето на по-човешката обноска. З. Стоянов, Съч. І [еа].
2. Кусам, ям нещо докрай; изяждам. – Друг път войниците така си и хвърляха чорбата, а тоя път я изкусаха до капка. П. Вежинов, ВР, 204. – Сутрин изкуса цял кален гювеч надробено небито мляко. Кр. Григоров, Р, 58. Влакът имаше закъснение и Петко успя да изкуса набързо в бюфета една паничка кисело мляко с такава наслада, както някога, като ученик в гимназията, след пет часа учение без закуска. Ст. Даскалов, СЛ, 92. изкусвам се, изкусам се страд.