ИЗКУ̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се отличава с изключително умение и сръчност в дадена област на човешката дейност; много сръчен, похватен, умел. Стопанинът, изкусният грънчар Киро Петров, участник във въстанието, беше избягал заедно с оцелелите другари зад граница. Мл. Исаев, Н, 92. – Коцето уби орела с моята пушка и го подарява на кръжока за изложбата. През целия си живот не съм виждал такъв изкусен стрелец. Цв. Ангелов, ЧД, 220. Той беше изкусен плувец – сигурно се е спасил. М. Марчевски, ОТ, 102. Но, изкусен и опитен други път в разговорите, сега той не намираше мислите, които да изразят чувствата му, не намираше думи, които да облекат тия мисли. Ст. Дичев, ЗС I, 306. Вместо него заговори Полемарх, без да го канят; той беше изкусен във всяко нещо, сладкодумен и никога не пропущаше случай да покаже и острия си ум, и сладкодумието си. Д. Талев, С II, 28. На широката зелена поляна надойдоха много селяни от Розовец. Изкусен кавалджия изви кръшно народно хоро. К. Ламбрев, СП, 419– 420. l За ръка. Прави впечатление използуването на дървения материал – по него обикновено е играла изкусната ръка на резбар с много изобретателност и артистичност. Г. Белев, КР, 110. Синът на една бедна жена бил нечуван стрелец. Такава изкусна ръка имал, че като пуснел стрелата, можел да улучи врабче, литнало в облаците. А. Каралийчев, ТР, 126. Само старецът мляскаше шумно и от време на време хвалеше изкусните ръце на готвачката. К. Калчев, СТ, 68.
2. Който е изработен, сътворен, извършен с голямо умение, майсторство; майсторски, съвършен. Срещу празниците баща му пак си седеше вкъщи, изрязваше му от хартия изкусни гълъбчета с големите си шивашки ножици. Ил. Волен, МДС, 59. Изкусна резба, релефи и статуи от мрамор, порцелан и злато завършвали украсата на прекрасните храмове и разкошни дворци. Ист. VI кл, 60. Отделни моменти [в „Кървава песен“] са разработени с голямо художествено майсторство, с изкусно редуване на чисто епични и на чисто лирични елементи. Лит. XI кл, 63. С особено увлечение се занимава Стаматов с интелигенцията. Тук ние сме често свидетели на изкусна словесна борба между стари и млади. Г. Цанев, СИБЛ, 256–257.