ИЗКУСЍТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Действие, постъпка, поведение, с което се цели някой да бъде изкушен, съблазнен; изкушаване, съблазняване. Тя искаше да е красива, лекомислено елегантна. Изведнъж Мери разбра, че тази грижа по облеклата бе не само пресметливо изкусителство за мъжа, но и средство за самочувствие, за лично достойнство, за женственост. Б. Йосифова, БЧМ, 49–50.