ИЗКУ̀СТВЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Човек, който се занимава с изкуство. Статуята, що направил той, като довод на тая наредба и да бъде за показ, нарекли я норма, или мярка, за сичките изкуственици. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 31. Множеството образи, писани от най-добрите изкуственици в нейно време, изясняват общото внимание, което падна върху тази мома. Б. Горанов, ЖСГ (превод), 29. Артисти, писатели и др. изкуственици се научиха от журналистите да се търпят. ЛН, 1928, бр. 23 [еа].