ИЗКУ̀СТВЕНО нареч. 1. Със съзнателната намеса, дейност на човека. Модерните кошери в селото, подхранвани изкуствено, се задоволяваха с опърпаните цветове на татула, кучешкото грозде. Ст. Даскалов, ЕС, 42. – Ето, вече пет-шест години как сме на служба в изкуствено създадената Източна Румелия, която е подвластна на петстотингодишния ни тиранин султана. В. Геновска, СГ, 311. // По химически или технически начин. Много цветни стъкла дължат цвета си на различни колоидални материали. Изкуствено получените скъпоценни камъни са оцветени пак по този начин. Хим. IX кл, 1950, 36–37.
2. Несъобразено с характера, същността, природата на нещо. Мрачното настроение, в което е искал да бъде, е било постигнато изкуствено и резултатите от това настроение са излезли изкуствени. К. Величков, ПССъч. VIII, 231. Омразната присъда на Берлинския договор, която изкуствено и противоестествено разкъса един целокупен, неразделим народ на няколко части, беше осъдена от разума и историята още в самото си начало. Ив. Вазов, Съч. XXV, 233.
3. Престорено, превзето, неестествено. Любомир бързаше да напомни на брата си, че сега вече има своя фирма. Не му се хареса, че Георги Василев заговори еднолично. – О, Любомир, как може така? – почуди се изкуствено Ирина. – Та нали сте заедно с Жорж? – Заедно сме, ама да си знаем. П. Спасов, ХлХ, 202. За пръв път неговият глас ми звучеше изкуствено. Л. Александрова, ИЕЩ, 262. Пред главния прокурор и Хаваджиева се спря Льоли Каева, малко изкуствено задъхана и също така изкуствено възторжена. Г. Караславов, Т, 32.