ИЗКУ̀СТВЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изкуствен (в 4 знач.); неестественост, престореност, неискреност, превзетост. Езикът на Кирил Христов е твърде точен, геометричен. На Пенчо Славейков – мъчен. Маниерност, изкуственост, измъченост, скованост и бедност, колкото щеш, у младите. С. Казанджиев, СбАСЕП, 522. Създадените от него образи не живеят: те са статични, декоративни, някъде поради своята изкуственост, нехудожествени. Ив. Богданов, СП, 320–321. Книжността, изкуствеността в тия стихове е очевидна. Ив. Вазов, Съч. XV, 160. Техният смях зарази и останалите, ако и да се чувствуваше нотка на изкуственост в смеха на Катя. Ст. Чилингиров, РК, 162.