ИЗКУША̀ВАМ, -аш, несв.; изкушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Възбуждам у някого силно желание за нещо привлекателно, предизвиквам съблазън у някого; съблазнявам, блазня, изкусявам. И сега той стоеше на кърмата изтръпнал и втренчен. Топлото, удобно легло се мяркаше в съзнанието му, изкушаваше го и той с мъка прогонваше тази примамлива представа. Г. Караславов, Избр. съч. V, 321. – Дошъл е дявол да ни изкушава и подмамва, но е облякъл ангелски одежди, лицето си е преправил и гласът му е сладък, кротък, а рогата му се виждат ей такива големи. Д. Талев, ЖС, 297. Няма актьор у нас, който да не е мечтал за сцената на Народния театър. Удобният и просторен театър, богатите декори и големите актьори винаги са привличали, винаги са изкушавали. Ив. Димов, АИДЖ, 57. За най-малката дреболия нашенци отиваха в съседното село, където беше и общината ни. И дядо Тасе не правеше изключение. Навикът му да попийва, види се, го изкушаваше и оттам се връщаше винаги пийнал. Кр. Григоров, Н, 212–213. – Често, много често лукавият ни изкушава и тъй изкусно, че трудно понякога може да се разпознае намесата му. Ст. Загорчинов, ДП, 223. Книгата му хареса, но така много му се спеше, че го изкушаваше мисълта да я затвори и да се тръшне на леглото. Сп. Кралевски, ВО, 142.
2. Рел. Изпитвам, проверявам някого какъв е; изкусявам. А законът, който, за да го изкушава, го питаше: какво да прави, за да наследи вечния живот? Накара го от закона да изповяда, че трябва да обича от сичко най-много Бога. Н. Михайловски, ССИ (превод), 141. Еднаж фарисеите искали да уловят думи от Исуса и да го предадат на съд, та го хитром попитали: „Право ли е да даваме давание на кесаря, или не е право?“. Но Исус Христос им рекъл: „Защо ме изкушавате, лицемери? Покажете ми една монета, с която се плаща давание“. Д. Манчев, НН (превод), 92. изкушавам се, изкуша се страд.
ИЗКУША̀ВАМ СЕ несв.; изкушà се св., непрех. Изпитвам силно желание, съблазън за нещо привлекателно, поддавам се на изкушение; съблазнявам се, блазня се, изкусявам се. Не беше ли опасно за княза да се опира само на [Петко] Каравелов, който от ден на ден губи престижа си в партията и опората си всред народа? Няма ли Каравелов да се изкуши сам да насърчи изгонването на княза и с това да укрепи положението си пред Русия? В. Геновска, СГ, 463. – Носиш ли оръжие, изкушаваш се да си послужиш с него. Ем. Станев, ИК I и II, 110. Нека да кажем истината: слабостта на нашите млади хора да се изкушават най-лесно от екстравагантните и преходящи моди в европейското изкуство не може да не буди една усмивка на ирония и на досада. С. Радев, Худ., 1909, кн. 1–2, 18.