ИЗКУШЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Изкусител. – Наистина, кому служа аз? На бога ли? Или наистина служа на изкушителя, който ме посети? Елин Пелин, Съч. IV, 90. – Не си ли ти сатаната? – Вие сте мои роби. – Не, изкушителю, ние сме твои врази. Елин Пелин, Съч. IV, 88–89. Не беше ли този безумник попаднал в мрежите на сатана изкушител? Ф. Попова-Мутафова, ДК [еа].