ИЗКЪЛВА̀ВАМ, -аш, несв.; изкълвà, -ѐш, мин. св. -àх, св., прех. 1. За птица – с кълване изяждам всичко докрай. – Чик, остави ми поне малко жито, за да има с какво да залъгвам глада си през зимата. Но врабчето не ме послуша, ами изкълва храната ми до зърно, напълни си гушата и изскокна навън. А. Каралийчев, МИ, 7. – Къде ми е просото? – Изкълвал го петелът. П. Р. Славейков, БП II, 5. Когато месецът изгрял, те тръгнали, ала не намерили ни една трошица, защото безбройните птички, които летели из гората и полето, ги били изкълвали. А. Разцветников, СДП (превод), 27. Един ден дроздът пак долетя, изкълва плодчетата и разнесе семената им по другите вейки. П. Бобев, ГЕ, 87.
2. За птица – като кълва с клюна си, наранявам някого или нещо; накълвавам. – Рано пронесе и остави пилетата си още необлечени. Те пищят, горките. А тя ги кълве! Една вечер аз ги занесох, та при нея – тя и мене изкълва. Ст. Даскалов, ЕС, 214. – В гняздото има вече четири голи пиленца. – Чакай, рекох си, да погледна в гняздото. Че като писнаха ония ми ти голишарчета. Тъкмо четири. Щяха да ми изкълват пръстите. А. Каралийчев, ПГ, 49–50. // Като кълва с клюна си, изваждам, изчовърквам нещо от неговото естествено място, разположение. На два пъти той [бухалът] се опитва да излети, но птиците не го оставяха. Една стара врана, смела и коварна, искаше да изкълве очите му. Ем. Станев, ПГВ, 80. – Пазете се, извика Бекир баба, че тия пущини [дроплите] изкълвават на чиляка очите чак из дъното. Ц. Гинчев, ГК, 211.
3. Прен. Жарг. Научавам, заучавам в подробности някакъв материал от учебник, книга и под. Днес е петък. Ще навакса – / сборника ще изкълве. / .. / Аритметиката чака / своя майстор знаменит. Цв. Ангелов, СГ, 64.
4. Диал. Изсичам. Изкълваха гората. Н. Геров, РБЯ II, 221. изкълвавам се, изкълва се I. Страд. от изкълвавам. ІІ. Взаим. от изкълвавам във 2 знач.