ИЗКЪЛНА̀, -ѐш, мин. св. -àх и изклѐх, прич. мин. св. деят. изкълнàл и изклѐл, св., прех. Диал. Прокълна мнозина или всички. – Леле майко, леле мила майко, / како си се клетви изкълнахме. Нар. пес., БНТв ІV [еа]. изкълна се страд., възвр. и взаим.
