ИЗКЪЛНЯ̀ВАМ, -аш, несв. (рядко); изкълня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. За растение – пущам кълн; покълвам. Под земната покривка житното зрънце чака слънчевия лъч да изкълни за нов живот и ново изобилие. Злат., 1936, кн. 10 [еа]. Бобът вече изкълни. Δ При стайна температура семената бързо изкълняват.