ИЗКЪ̀ЛЦВАМ, -аш, несв.; изкъ̀лцам, -аш, св., прех. 1. Кълцам много неща, всичко или нещо докрай; накълцвам, изпокълцвам. Заклали два бивола, изкълцали месото, напълнили кожите. Е. Каранов, РБ [еа].

2. Диал. Изкълвавам (в 1 и 2 знач.). „Скоро! Кокошките ще изкълцат кукуруза за семе. Оставихме отворено вкъщи.“ Ил. Волен, БХ, 17. изкълцвам се, изкълцам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)