ИЗКЪ̀ЛЧВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от изкълчвам и от изкълчвам се. Това е изкълчване на историята и аз протестирам най-енергично. Българ., 1917, бр. 7 [еа].
2. Мед. Разместване, изместване от естественото, нормалното положение на кост в някоя става. Изкълчването е по-силна степен на контузия на ставата. Тук се получава трайно изместване на една от костите, които се съединяват в съответната става. Ал. Гюровски, АЧ, 145. При невнимателно движение, тичане и скачане или падане може да стане изместване на ставните повърхнини – изкълчване. Анат. IX кл, 23. Във всички случаи на счупване, изкълчване или навяхване трябва незабавно да се потърси лекарска помощ. Анат. VIII кл, 39–40.
3. Спец. Загубване устойчивостта на праволинейната форма на равновесие при прът, греда и под. при натиск върху тях по посока на оста им. За да се избегне изкълчването на натиснатите пръти, а често и за поемане на напречните сили (в зиданите греди), надлъжната армировка се укрепва във фугите. X. Кисимов и др., С, 234. Буталният прът трябва да се изчисли на опън и на изкълчване, като при хоризонталните помпи имаме още и огъване. В. Геров, ПКВ, 396. При изчисляването на стените и колоните за напречни товари, нецентричен натиск и изкълчване те се подпират в междуетажните подове и напречните стени. Ив. Бончев, ЗК, 66.