ИЗКЪЛЧВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който подлежи на изкълчване (в 3 знач.). В горните формули изкълчвателната дължина (височина) на зиданите елементи зависи от начина на подпиране на елемента в двата му края. Ив. Бончев, ЗК, 100.
