ИЗКЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; изкъ̀нкам, -аш, св., прех. Диал. Успявам да измъкна, да взема от някого нещо с много настояване. Сетне се научават, че той минцове изкънкал от бесарабските българи. Ил. Блъсков, Избр. пр II, 51. На едно момче много му теглило сърцето за наука. Учи се таз година за таквоз, догодина за таквоз, изкънкало на баща си сичките пари. Нар. прик., СбНУ X, 149. изкънквам се, изкънкам се страд.