ИЗКЪНТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изкънтя̀л, -а, -о, мн. изкънтѐли, св., непрех. Кънтя веднъж или няколко пъти. Бомбести глинени кюпове се редяха един до друг, затулени с тежки плочи. Радогост почука с пръст. Кюпът изкънтя тъпо. Ст. Загорчинов, ЛСС, 151. Нейде из навалицата изкънтя гласът на буля Николина: – Хайде мари, Иванке, какво още чакате? Пущайте я електриката да светне! Ст. Марков, ДБ, 460.