ИЗКЪ̀ПВАНЕ ср. Отгл. същ. от изкъпвам и от изкъпвам се. – Моят екипаж има нужда от изкъпване, от тоалетни грижи. Бельото и зимното облекло на хората останаха на крайцера „Надежда“. Д. Добревски, БКН, 215.


Източник: Речник на българския език (онлайн)