ИЗКЪРКÒРВАМ, -аш, несв.; изкъркòря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Къркоря изведнъж и непродължително, кратко. Биволиците лежеха и преживяха до късно през нощта. От време на време спираха за миг, нещо изкъркорваше в гърлото им и пак продължаваха. Ил. Волен, МДС, 102. Бурназов заръча на шофьора да се върне веднага и му даде знак да тръгва, но старата „Победа“ изкъркори и млъкна. И. Петров, МВ, 170.