ИЗКЪ̀РМВАМ, -аш, несв.; изкъ̀рмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Кърмя много, всички или изцяло, докрай някого, нещо; откърмвам. Дебелите дървета, що е изкърмила онази земля, силно упорствуваха с дънерите си на тези каменни бомби. НБ, 1876, бр. 43, 168. изкърмвам се, изкърмя се страд.