ИЗКЪРМУ̀ШВАМ, -аш, несв.; изкърму̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изтърбушвам. – Ще го изкърмуша, ако ми падне на ръце – викаше друг един чер брадат господин. Ив. Вазов, Съч. VI, 14. Големите стволове, зле изкърмушени от зъба на червяка, стърчат безгласни. Ив. Вазов, Съч. XVII, 85–86. изкърмушвам се, изкърмуша се страд.