ИЗКЪ̀РПВАМ, -аш, несв.; изкъ̀рпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кърпя много, всички или нещо, някого изцяло, на много места. Мъжете си правеха нови копия и стрели, а жените плетяха от лико нови торби или изкърпваха старите с игли от рибени кости. М. Марчевски, ОТ, 264. – Я попитай майка си де е дянала серкмето? Бях ви казал да го изкърпите. Ако не сте го изкърпили, сядайте още сега. Ем. Станев, ИК I и II, 184. Намираше време да изкърпи чорапите, бельото. Н. Каралиева, Н, 30. Райна се зае да изкърпва стените, да маже, да мие подове и стъкла. Сп. Йончев, СбСт, 150. Изкърпи овехтелите дрехи на детето. Δ Нямаше време да изкърпи мъжа си. изкърпвам се, изкърпя се страд. и възвр. Изстъргва се старата боя и ако стените са неравни, изкърпват се с гипс. ЖД, 1967, кн. 5, 22.