ИЗКЪ̀РПЯМ, -яш, несв. (диал.); изкъ̀рпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изкърпвам. Майката редовно изкърпяше старите му дрешки. изкърпям се, изкърпя се страд. и възвр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)