ИЗКЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; изкъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отделям, измествам, отчупвам със сила нещо здраво прикрепено, скрепено към друго като негова част; избивам, откъртвам. Ужасен, той така силно блъсна вратата на стаята, че я изкърти заедно с пантите. П. Вежинов, ДБ, 99. Баща ми по чудо се спасил от турците. Покатерил се по иконостаса и с някаква почти свръхчовешка сила успял да изкърти железата на прозорчето в олтара. Г. Белев, ПЕМ, 12. – Не би малко, дето щяха да ти разбият главата – продължи тя пак тъй съчувствено, – и дето оная щеше да ти изкърти зъбите, ами пък и строг арест. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 388. Петелкова: – Ще изкъртят фирмата! Проклети дечурлига! Иванов: – Приставът доде, ще ги пръсне ей сега. Ст. Л. Костов, М, 122. // Изтръгвам със сила нещо, обикн. дърво, стълб и под., здраво закрепено, забито в земята. Преди няколко години поточето имаше друго корито, но веднъж една страшна буря изкърти хралупестия дъб и го повали върху него. О. Василев, ДГ, 85. После момчето размаха десния си крак тъй, както косач размахва коса из ливадите, и така перна друго дръвче, та го изкърти из корен, а трето пречупи на две като вейка. Ив. Гайдаров, ДЧ, 28. Бързахме да изпреварим приближаващата се буря, толкова силна понякога, че не оставя нищо по пътя си: изкъртва стълбове, преобръща кранове, събаря покриви. Сл. Македонски, ЕЗС, 174. Внезапно тя се наведе трети път, фана кола с двете си ръце, като че има намерение да го извади. И пак с нови сили и с нова ярост взе да се върти около него, превита одве от напъна си да го изкърти. Ив. Вазов, Съч. XI, 12. Вляво от Велко бе залегнал между два камъка Китан Щъркот. Погледна нататък Велко между два свои изстрела и видя как ближеше Щъркот един камък; той бе го изкъртил и го ближеше откъм влажната му страна от жажда. Д. Талев, И, 584. // Неволно отчупвам нещо, здраво прикрепено към друго като негова част. Хлъзнах се на паркета и си изкъртих токчето, зарад туй взех обувките от антрето. К. Калчев, СТ, 103.
2. Отчупвам, отделям късчета, парчета, частици от повърхността на нещо; откъртвам, излющвам, олющвам. Като горски вятър се пръсна новината из хорището. Жените станаха по-любопитни, а мъжете ги хвана треска. Развикаха се, заудряха крака, изкъртиха запечената земя. К. Петканов, П, 66. На стената се изписа черно петно. То трепери, трепери, а окото ме боли, като го гледам. Изкъртих петното с клечка. Д. Габе, Н, 32. Като заковавах картината, изкъртих мазилката на стената.
3. Прен. Разг. С усилие правя да се отделят, да излязат отдълбоко, изваждам, изкарвам отвътре от гърдите (обикн. храчки, кашлица, въздух). – Прегледа ме докторът, даде ми цярове, изпих ги, изкъртих де що храчки имаше, мина ми, оздравях. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 59. // В съчет. с въздишка, стон и под. Изпускам от дълбоко, от много навътре, като израз на силни чувства. И работи повече, и домашния масраф направи по-малък, и кравицата продаде. Изгубваше се чичо Богдан в тия тежки спомени, притъмняваше му на очите, изкъртеше една въздишка, издън душа, па се прекръстеше и речеше: „Господ види – не съм крив!“. Хр. Максимов, СбЗР, 27. Но пак, мили Пижо, редовете кратки / ги облях със сълзи радостни и сладки. / Колкото ги четох, дваж по толко пъти / сърце ми дълбоки въздишки изкърти. Елин Пелин, Съч. V, 150–151.
4. Прен. Простонар. Получавам, добивам нещо, извличам някаква печалба, изгода, обикн. с усилия, чрез настоятелни действия. – Ако бях отишел аз – една трета нямаше да изкъртя! Ако ми дадяха цимент – за желязото щяха да ме върнат! О. Василев, Л, 59. Един ден Дребния подхвърли, че Гърбуна е толкова лаком, щото не само жената си, ами и баща си би продал за пари. За да може да изкърти нещо, Слави каза няколко думи в защита на Гърбуна. Д. Немиров, Д № 9, 56. изкъртвам се, изкъртя се страд. Големи канари се срутваха [от пороите] тогава, вековни буки се изкъртваха из корен. Ст. Даскалов, МЧ, 60.
ИЗКЪ̀РТВАМ СЕ несв.; изкъ̀ртя се св., непрех. 1. Отделям се, отчупвам се със сила от нещо, към което съм здраво прикрепен, скрепен като негова част. В тоя миг вратата се изкърти и падна до краката на ученичката. Десетина рошави младежи се втурнаха в избата. – Имаме нова власт! М. Грубешлиева, ПП, 185. Снарядът заседна в ръждясалата решетка, която се изкърти. Д. Райчев, СС, 230. // За дърво, стълб и под. – изтръгвам се, отделям се от мястото си, където съм здраво закрепен, забит. И така се изблещи [суфльорът], че Денчо съвсем прихна, облегна се на дървото, то се изкърти и шумно рухна. Ст. Марков, ДБ, 167. Балканът тая нощ е весел – / хайдушка младост пак го разигра. / Вековни буки се изкъртват с тресък / и ляга ниско старата гора. В. Андреев, ППес., 39.
2. За стена, мазилка и под. – ставам неравен, грапав поради изронване на частици от повърхността ми; излющвам се. – Цимент – изпъшка чичото и постави пакета си до вратата. – Трябва да закърпя мозайката в банята. Изкъртила се е. М. Грубешлиева, ПИУ, 50. Симон изненадано учуден погледна стената. Долната ѝ част като пещера се беше дълбоко изкъртила, а останалата – напукана. П. Михайлов, ПЗ, 49.
3. Прен. Разг. За храчки, кашлица – отделям се, излизам дълбоко от гърдите. Как кашляше, колко храчки се изкъртиха, но вече му минава. // За въздишка, стон и под. – излизам от дълбоко, като израз на силни чувства. Ханджара си то дига върху мен, / като разбойник над избрана жертва, / и стон се из душата ми изкъртва. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 49.
◊ Изкъртвам / изкъртя зъбите на вълка. Разг. Обезвреждам врага си. – Изтръпнах преди един месец, когато чух топовете към границата. – Посметоха ги братушките с дебелата тояга. Туй, дето си го чула, са техните „катюши“. От тях трепереше земята. Изкъртиха зъбите на вълка. Сега той бяга и не знае в коя дупка да се навре. А. Каралийчев, НЗ, 76. Изкъртих му един сън. Диал. Наспах се хубаво (Ст. Младенов, БТР). Не мога да изкъртя <ни> дума из (от) устата на някого. Диал. Не мога да накарам някого да проговори. Ван дер Любе мълчи. Дума не могат да изкъртят от устата му. А. Каралийчев, НЧ, 142.