ИЗКЪ̀РТВАНЕ ср. Отгл. същ. от изкъртвам и от изкъртвам се. В първия миг реши, че няма да отвори. Но за гестаповците изкъртването на една заключена врата не беше особена трудност. В. Геновска, ПЮФ, 121. Във влажната, изоставена стая изкъртването на стените беше започнало отдавна.