ИЗКЪ̀СВАМ, -аш, несв.; изкъ̀сам, -аш, св., прех. 1. Късам много или всичко; окъсвам, изпокъсвам. Изкъсах всичките богородички и ги събрах в престилката си. Д. Габе, Н, 31. – Дядо Стамате – пита Маргаритка, – имате ли много диваци в гората? – Диваци ли? – усмихва се добродушно старецът. – А... и диваци се понамирват, дядовото. Миналата неделя дойде една голяма група и изкъса всичките водни лилии в азмака. П. Незнакомов, МА, 67. Той побърза да изкъса ширитите на куртката си. Сукнената куртка със зелени гайтани, с такава любов поръчвана и с толкова мерак ушита. Зл. Чолакова, БК, 39. Тя изкъса черешите от най-ниския клон.
2. От много носене късам, скъсвам много или всички, обикн. дрехи, обувки и под.; изпокъсвам. Изкъсах си всичките летни обувки.
3. Разг. Накъсвам нещо на малки късове; изпокъсвам. Детето намерило списанието и го изкъсало.
4. Разг. Поставям слаба оценка на изпит на мнозина, на всички или по всички предмети на някого; изпокъсвам. Изкъсаха го и на трите изпита. изкъсвам се, изкъсам се страд. Около любеничето се изкъсват новопокарали вреженца, израстъци, за да не го подяждат. Ил. Волен, МДС, 244. Щом листата на нахута започнат да жълтеят, трябва да се пристъпи към изтръгването на растенията. Тази работа трябва да се извършва сутрин рано, докато още росата не се е вдигнала, защото растенията, като са мокри, по-лесно се изкъсват корените им. Гр, 1906, бр. 1, 9.
ИЗКЪ̀СВАМ СЕ несв.; изкъ̀сам се св., непрех. 1. Обикн. за дрехи, обувки и под. – скъсвам се, накъсвам се от продължителна употреба и под. То [бельото от трико] се подшива или с много слаби, или с много остри и здрави конци. В първия случай след неколкократно изпиране конците се изкъсват, подгъвите се разтварят и трикото се разплита. ВН, 1960, бр. 2824, 2. Отивам до магазина, че са ми се изкъсали всички чорапи.
2. Разг. Със следв. гл. и със съюз да. За изразяване на висока степен на извършване на действието на следващия глагол; скъсвам се. Изкъсах се да му думам да иде в училището. Н. Геров, РБЯ I, 227.
◊ Ще ти (му, ѝ) изкъсам ушите (главата). Разг. Употребява се като закана, че ще накажа някого, ако направи нещо, с което не съм съгласен. – Хубаво му мислете: само някой да се мръдне или да каже гък. Ушите му ще изкъсам! Ст. Чилингиров, РК, 137. Той се извърна към охранените хлапаци: – Ах, копелета мръсни! Що не съм минал аз оттам, бих ви изкъсал главите като на пилци! Баща му се бие на фронта, а вие тук се подигравате с него! П. Здравков, НД, 72.