ИЗКЬОРАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкьоравя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя някого да стане кьорав, да не вижда; окьоравявам, изкьоравям. „Не съм ти никакъв Ванко! Господин Пенчев ще кажеш. Научете се да се държите като хората!“ – „Господин“! Господ да го изкьорави! – обади се една от жените. П. Здравков, НД, 78. – Денке ма, какво ще кажеш ти, защо да си не купим тъй... телица, а? – Да вземем, да вземем! Аз съм си отжадувала... Уу, пък тая омразница, ще ме изкьорави с опашката си! Ъс де, – разлюти се тя на биволицата. Ил. Волен, ДД, 132–133. изкьоравявам се, изкьоравя се страд.