ИЗЛАГА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е обект на някакво разглеждане, обсъждане, обясняване; въпросен. При свършването на тая си забележка ние не можеме да не кажем, че с голямо задоволение даваме място на излагаемия критически разбор и сердечно благодарим на автора му. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 83. От наивната мисъл трябва да отличаваме естествената с туй, че последнята представя нещо таквози, което са намерва в самата същност по излагаемия предмет и като че са ражда от самия предмет. Т. Шишков, ТС, 33–34.