ИЗЛА̀ГАМ, -аш, несв.; излòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям, слагам подредени на специално място неща, за да се видят, да се разгледат. Към творчеството на импресионистите проявявал жив интерес и братът на Винсент ван Гог, Тео, който завеждал едно отделение на известната галерия „Бусо и Валадон“ и постепенно също започнал да излага там техни произведения. Хр. Ковачевски, СК, 130. Не ще съмнение, че французите ще любопитствуват да им изложим пред очите нещо таквози, което у тях го няма, нещо чисто българско. Ал. Константинов, Съч., 231. Продавачката обясни, че на витрината ще изложат най-новите модели.
2. Правя изложба или участвам в обща изложба. В същата зала, дето бяха г. Вешиновите картини, привличаха вниманието пейзажите на г. Желязкова. Чини ми се, че той излага за пръв път. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 14. Обрешков е излагал в чужбина. От няколко години участвува в Общите художествени изложби в София. Излагал е портрети, мъртва природа, рисунки. Сирак Скитник, БР, 1930–1931, кн. 3, 116.
3. С предл. на. Оставям, подлагам нещо на действието на атмосферни влияния, слънце и под. Аз видях върха на голата му присинясала главичка, която дрипите не можеха да потулят добре и я излагаха на действието на острия вечерен студ. Ив. Вазов, Съч. VIII, 164. Когато Боянов достигнеше противоположния край на хотела, мъчно можеше да се удържи там и, като излагаше на слънцето оголялата си глава, отиваше да понадникне в кръчмата. Й. Йовков, ПК, 106. Той тръскаше коси, причервени от летния загар, и блажено излагаше на припек раменете и босите си крака. М. Грубешлиева, ПИУ, 107. Мария, полузатворила очи, бе отметнала глава назад и изложила лицето си на ветреца. Ем. Манов, БГ, 129.
4. С предл. на и в съчет. със същ. опасност, мъка, страдание и под. Поставям някого в положение, в условия, при които е възможно да изпита или преживее това, което означава съществителното. А българите, повечето стари хора, които нямаха понятие от опасността, на която излагаха княза, стараеха се в отговор на неговите думи да направляват фишеците тъй, щото те, като се пукат, да образуват над главата му един бляскав венец от разноцветни звезди. С. Радев, ССБ I, 159. Групите бяха разположени така, че преждевременното оттегляне на някои от тях излагаше на опасност останалите. Д. Димов, Т, 593. Мъчим се всячески да разколебаем другаря си. „Не мога, отговаря ни, да направя грях против съвестта си. Мъчно ми е, че вас излагам на страдания, но не мога да си послужа с лъжи.“ К. Величков, ПССъч. I, 150–151.
5. Прен. Подлагам на риск, рискувам нещо, което ми е най-скъпо (обикн. живот, здраве). – Дано всички присъствующи тук да са излагали живота си за общото добро тъй безкористно, както си излагат живота мнозина от чернените днес. А. Страшимиров, Съч. I, 184. Аз не мога да разбера, защо едните [бойци] трябва да излагат главите си, за да могат другите толкова по-добре да скрият своите, а после вкъщи да се пъчат и да минават за силни мъже. Ив. Мартинов, ДТ, 221. – Но в мината не е весело – излагаш здравето си – каза Орце и съчувствено погледна миньора. Д. Спространов, С, 144. Предстоеше му борба упорита, в която, може би, излагаше короната си. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 138.
6. Предавам, обяснявам, изяснявам, обикн. подробно, устно или писмено нещо; описвам. Старецът помнеше много работи и ги излагаше бавно, ясно, последователно. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 147. Гоце излагаше своя план за бъдещо действие и никой не беше в състояние да му възрази с колко-годе сериозни доводи. Π. Κ. Яворов, Съч. II, 233. – Да свършим – каза Асен. – Половината от това, което щях да кажа, Стамат го изложи. А. Гуляшки, СВ, 90. Трябва да се предполага, че Ботев, който е представял Галац, ще е взел също думата, за да изложи разбиранията си по недъзите и наложителните реформи. М. Арнаудов, БКД, 202.
7. Злепоставям, компрометирам някого чрез своето държание, действия, думи и под. – Митя! – умолително настоя командирът. – Митя, моля ти се, не ме излагай! Кажи нещо там, каквото и да е! П. Вежинов, НС, 182. Майк наистина почваше да се дразни, но не заради вицовете. Дебелакът излагаше и тримата с държането си. В. Райнов, ЧЪ, 119. Сърдит, че хората му го излагат пред народния войвода, Тотю ругаеше. Но Раковски се смееше ободрително: – Ами ако ти се случи да прескочиш плет? – казваше той. Ст. Дичев, ЗС I, 216. – Братя, правоверни, какво правите? Не излагайте доброто име и честта на царството ни. Д. Спространов, С, 355. // Злепоставям някого съзнателно, като съобщавам за негови действия, постъпки. Реших да изнеса на бял свят тези събития, станали преди няколко години. С целия риск да изложа един виден професор по психиатрия. Л. Дилов, МСП, 180. – Какво ще съм виновен аз, бе, дядо Фроне, завря си главата под масата, разрита столовете и преди да съм посегнал и без да съм го ударил, зарева като заклан... Нарочно, за да ме изложи. Н. Хайтов, ПЗ, 69.
8. Диал. Изсипвам, изваждам нещо наложено. Докле баба зелник наложи, / каца пресол изложи. Н. Геров, РБЯ ІІ, 227. излагам се, изложа се страд. Калиевият нитрат е силен окислител, поради което се употребява за приготвяне на барут. За тази цел той се предпочита пред натриевия нитрат, тъй като последният овлажнява и барутът, направен от него, ако се изложи на въздуха, овлажнява и става негоден за употребление. Хим. IX кл, 1950, 11.
ИЗЛА̀ГАМ СЕ несв.; излòжа се св., непрех. 1. С предл. на и със същ. опасност, риск, страдание и под. Поставям се в положение, в условия, при които е възможно да изпитам или преживея това, което означава съществителното. Той [генерал Заимов] съзнава много добре опасностите, на които се излага. Е. Каранфилов, Б III, 49. Ако [Костов] не успееше да я [Ирина] предупреди по телефона, тя щеше да тръгне сутринта за Солун и да се изложи на всички опасности, с които бе свързано пътуването. Д. Димов, Т, 552. Крайно неудобен посетител! Докато го въвеждаше в стаята си, Христофор мислеше на какъв риск се излага. Б. Болгар, Б, 52. Той видя, че ще бъде безумно да се връща назад, да се изложи самоволно на явна гибел. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 181.
2. Представям се в лоша светлина; компрометирам се. На другата година, за голям мой ужас, Пондьо беше пак мой ученик. Не само това, а и партията на баща му дойде на власт, и той зае видна служба в градеца. За да не се излагам поне пред учениците си, виках го у дома да го занимавам безплатно, та дано каже нещо, кога го вадя на урок. Чудомир, Избр. пр, 50. – Парите ни обра туй говедо, виното разля и на всичко отгоре си прави майтап с нас. – Сами сме си виновни, никой не ни бие по главите да се излагаме с такива келеши – вече по-примирено поклати глава Гуджев. В. Нешков, Н, 98–99. – Казах ти – ще се изложим! Жени плюс алкохол – ето ти рецептата за бързо предизвикване на скандали! Др. Асенов, СВ, 62.
◊ Излагам / изложа на показ. Разг. Показвам нещо открито, така че да се вижда, да се забелязва. Тя [съвременната жена] вече не се стеснява да излага на показ тялото си, в обикновения живот отчасти, а в сезона на морските бани изцяло. Р, 1927, бр. 240–241, 2. Младеновите очи стреляха високия чардак на Михо, на който Тодора, като пауница, излагаше хубостта си на показ. К. Петканов, БД, 13.